Глаукома

При глаукома налягането във вътрешността на окото постоянно или за определени периоди от време е по-високо от това, което влакната на зрителния нерв могат да издържат без увреждане. Обикновено зрителната функция се влошава с течение на годините, първоначално незабелязано и без особена симптоматика, ако състоянието остава нелекувано.

Основни принципи: Какво се случва при глаукома?

При глаукома главна роля играе – водната хуморална течност в окото. Произвежда се във външния ръб на ириса, в ресничестото тяло. Изпълва задната очна камера, протича между ириса и лещата към зеницата (отвор в средата на ириса), оттам се придвижва напред към предната очна камера и изтича в кръвоносните съдове през фината мрежа на ъгловата структура (където роговицата и ириса се срещат).

Увреждане може да настъпи във всеки стадий от този процес при повишаване на вътреочното налягане, например поради твърде голямо производство на водна хуморална течност или блокиране на системата за оттичането й. Повишеното налягане уврежда нервните влакна.Те са разположени от ретината през папилата до зрителния нерв и препредават зрителните изображения от ретината до мозъка. От значение са силата на налягането и чувствителността на индивидуалните нервни влакна. При някои хора вредно може да бъде и относително ниското налягане в границите на „нормалното”. Лекарят може да открие увреждане на влакната на зрителния нерв в папилата още в ранен стадий с помощта на изследване на зрителното поле.
Зрителното поле представлява област, която окото може да възприеме, ако се фокусира върху точка точно пред него без да се движи. Поради това то покрива не само областта, която фокусираме, но и всичко друго, което виждаме извън фокуса с периферното си зрение.
Това се дължи на ретината, която заема основна част от вътрешната повърхност на окото. Тя разполага с неизброим брой улавящи светлината сетивни клетки. Когато пряко върху една клетка попадне светлина, клетката уведомява за това мозъка по нервно влакно и така се създава изображение от множество сигнали. Когато гледаме пряко един обект, неговият образ попада в центъра на ретината (макулата); ние виждаме обекта във фокус, тъй като там сетивните клетки са особено близо една до друга. Изображенията на обекти в широк план, обаче, попадат върху други части на ретината, и тъй като там сетивните клетки са разположени по-нарядко, ги виждаме извън фокус.
Типично за глаукомата е внезапното сриване на един сноп нервни влакна.
Тези влакна пренасят информация от околни сетивни клетки и засегнатата област на ретината вече не може да изпраща до мозъка отговори на светлинните стимули. Тя става сляпа. Така се получава увреждане на част от зрителното поле.