| |
При свързаната с възрастта макулна дегенерация (МДСВ) в центъра на ретината умират клетки. Това води до влошаване на остротата на зрението, което в общия случай прогресира бавно в течение на няколко години. По принцип макулната дегенерация засяга хората на възраст над 65 години.
|
 |
Макулата (лат. macula lutea) представлява жълтеникава област в ретината в задната част на окото, право пред зеницата. Диаметърът й е около 5 mm. Точно като останалата част от ретината, която обвива преобладаващата част от окото, тя притежава безброй сетивни клетки, които улавят светлинните стимули (наричат се фоторецепторни клетки или фоторецептори), разположени в по-дълбоките слоеве.
|
Когато върху фоторецептор попадне светлина, клетката изпраща до мозъка съобщение по нервните клетки и техните израстъци, където се пресъздава изображение от много подобни съобщения. Нервната тъкан е прозрачна и, заедно с подхранващите я кръвоносни съдове, образува повърхностния слой на ретината. От друга страна, фоторецепторите се подхранват от кръвоносните съдове на разположената отдолу хороидея. Между тях е разположен слой пигментирани клетки, наречен ретинален пигментен епител (РПЕ), който управлява метаболизма.
Когато гледаме пряко някакъв обект, изображението му попада върху макулата. Противоположно на останалата част от ретината, ние ще виждаме обекта във фокус, тъй като фоторецепторите тук са особено близо един до друг. Но можем да виждаме обекта ясно изразен само в центъра на макулата, във фовеолата. Тук фоторецепторите са разположени още по-нагъсто, а повърхностните кръвоносни съдове и нервните клетки се намират по-встрани – това прави ретината много тънка. Фовеолата е толкова малка, че позволява като образ да се появяват само къси думи или единични символи като тези, използвани за изследване на остротата на зрението. Поради това остротата на зрението се определя само по функционирането на микроскопичната фовеола.
При свързаната с възрастта макулна дегенерация (МДСВ) метаболизмът на пигментния епител и фоторецепторите в макулата се нарушава. Клетките губят функционалността си и умират, остротата на зрението се влошава (за повече информация виж). Скоростта на прогресия на това състояние зависи от формата му на проявление: суха (неексудативна) или влажна (ексудативна) МДСВ.
В ранните стадии и на двете форми под пигментния епител се появяват наслагвания под формата на петна, т.нар друзи. Те са различни видове, най-важните от които са твърдите и меките друзи. Твърдите друзи повишават риска от суха МДСВ, а меките – от влажна.
Суха МДСВ: Много по-разпространена форма – около 90% от случаите. Клетките се разрушават в заострени участъци, чийто размери се увеличават и може да се слеят. Прогресията е обикновено в течение на няколко години, състоянието може да премине във влажна МДСВ.
Влажна МДСВ: На тази форма се падат само около 10% от случаите, но е много по-сериозна в сравнение със сухата. От хороидеята навън, под пигментния епител прорастват нови, болни, пропускащи и крехки кръвоносни съдове и се разпространяват между епитела и фоторецепторите. Възможните последствия включват оток на ретината и повдигане на пигментния епител или ретината, дължащо се на течност или кръв, разрушаване на пигментния епител и фоторецепторите или дългосрочно отлепяне, кървене в стъкловидното тяло и поява на ръбчеста тъкан и белези.
Офталмологът може да направи оценка на функционирането и кръвоснабдяването на макулата, например чрез изследване на зрителния фокус или зрителното поле, като я разгледа с помощта на очно огледало или слит-лампа (вид микроскоп) или чрез ангиография, при която в задната част на дланта или предмишницата се инжектира контрастно вещество (напр. флуоресцин). Контрастното вещество се разпространява в кръвоносните съдове и това позволява да се виждат по-добре. Дават се лекарства за разширяване на зеницата и задната страна на окото се фотографира или филмира. Често пъти ангиографията е от съществено значение за поставяне на точна диагноза и оттам - за планиране на лечението.
 |
|
|
|
