Макулна дегенерация

Постепенно увреждане на центъра на ретината вследствие на възрастта.

При макулна дегенерация свързана с възрастта (МДСВ) в центъра на ретината постепенно умират клетки. Това води до влошаване на зрението. Заболяването прогресира бавно в течение на няколко години. Макулната дегенерация свързана с възрастта основно засяга хора над 65 години.

Основни принципи: Какво се случва при макулна дегенерация?   Макулата (лат. macula lutea) представлява жълтеникава област в в задната част на окото - ретината (областта пред зеницата). Диаметърът й е около 5 mm. Макулата притежава безброй сетивни клетки(фоторецепторни клетки или фоторецептори), които улавят светлинните импулси.

Когато върху фоторецептор попадне светлина, клетката изпраща съобщение до мозъка по нервните клетки, където се пресъздава изображението, вследствие на множеството изпратени подобни съобщения. Нервната тъкан е прозрачна и заедно с подхранващите я кръвоносни съдове, образува повърхностния слой на ретината. От друга страна, фоторецепторите се подхранват от кръвоносните съдове на разположената отдолу хороидея. Между тях е разположен слой пигментирани клетки, наречен ретинален пигментен епител (РПЕ), който управлява метаболизма.
Когато гледаме пряко някакъв обект, изображението му попада върху макулата. Ние виждаме обекта във фокус, тъй като фоторецепторите тук са особено близо един до друг. най-ясно можем да виждаме обекта само в центъра на макулата, във фовеолата. Тук фоторецепторите са разположени още по-нагъсто, а повърхностните кръвоносни съдове и нервните клетки се намират по-встрани – това прави ретината много тънка. Фовеолата е толкова малка, че позволява като образ да се появяват само къси думи или единични символи като тези, използвани за изследване на остротата на зрението. Поради този факт остротата на зрението се определя само по функционирането на микроскопичната зона, наречена фовеола.

При макулна дегенерация вързана с възрастта (МДСВ) метаболизмът на пигментния епител и фоторецепторите в макулата се нарушава. Клетките губят функционалността си и умират. Остротата на зрението се влошава. Скоростта на развитие на това състояние зависи от формата му на проявление: суха (неексудативна) или влажна (ексудативна) МДСВ.

В ранните стадии и на двете форми под пигментния епител се появяват наслагвания под формата на петна, т.нар друзи. Те са различни видове, най-важните от които са твърди и меки друзи. Твърдите друзи повишават риска от суха МДСВ, а меките – от влажна.

Суха МДСВ: Много по-разпространена форма – около 90% от случаите. Клетките в отделни участъци се рушат, размерите на тези увредени зони нарастват или се сливат помежду си. Прогресията е обикновено в течение на няколко години, състоянието може да премине във влажна МДСВ.

Влажна МДСВ: От тази форма боледуват около 10% от пациентите с макулна дегенерация.
От хороидеята навън, под пигментния епител прорастват нови, болни, пропускащи и крехки кръвоносни съдове и се разпространяват между епитела и фоторецепторите. Възможните последствия включват оток на ретината и повдигане на пигментния епител или ретината, дължащо се на течност или кръв, разрушаване на пигментния епител и фоторецепторите или дългосрочно отлепяне, кървене в стъкловидното тяло и поява на ръбчеста тъкан и белези.
Офталмологът може да направи оценка на функционирането и кръвоснабдяването на макулата, например чрез изследване на зрителния фокус или зрителното поле, като я разгледа с помощта на очно огледало, слит-лампа (вид микроскоп) или чрез ангиография, при която в задната част на дланта или предмишницата се инжектира контрастно вещество (напр. флуоресцин). Контрастното вещество се разпространява в кръвоносните съдове и това позволява да се виждат по-добре. Прилагат се лекарства за разширяване на зеницата и задната страна на окото се фотографира или филмира. Често пъти ангиографията е от съществено значение за поставяне на точна диагноза и планиране на лечението.